САМОНАЗНАЧÀВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоназначà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Назначавам сам себе си на определена длъжност, служба. До септември 1879 г. Кърджалийска околия все още не била присъединена към Източна Румелия. Скоро избухнал нов бунт, предводителстван от Молла Дурхан паша. Главатарите на бунта се самоназначили на ръководните длъжности в околията. ИТНИ, 2009, кн. 9, 110-111. – На теб пък кой ти даде правото да командваш? Не стига, че летиш по магистралата като луд, ами и се самоназначи за шеф на операцията. Пл, 2019, кн. 1-2, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)